Нещо ядрено се взриви в Русия близо до Северодвинск.
– Радиоактивния фон е в нормата! – заяви властта.
И цялото население облекчено въздъхна.
Някои отделни скептици си намират радиометри , тичат с тях на улицата и се връщат с успокоени усмивки – "Всичко е нормално, фонът наистина не е много завишен!" А какво общо има тук радиационния фон? Казали са ви, че когато е повишен радиоактивния фон има радиоактивно замърсяване и вие сте повярвали? Излъгали са ви. "Радиационното замърсяване" и "радиоактивния фон" са неща съвсем слабо свързани помежду си. Даже много силно радиоактивно замърсяване на местността може да не даде никакво повишение на фон, а неговите скокове почти никога не са свързани със радиационно замърсяване. Радиоактивно замърсяване е когато в почвата, водата и въздуха попаднат радиоактивни вещества, които не се срещат в нормата на природата и които са продукт на верижна ядрена реакция на ядрения разпад. Те могат да не дадат никакво отражение на фона и тяхната опасност се крие в радиотоксичността. Тя се проявява, когато тези вещества попаднат вътре в организма. Даже свръхминимално количество от тях гарантирано убива човека. Не веднага, процесът трае различно, но печалния резултат е неизбежен.
За справка : - смъртоносната доза на печално известният полоний при попадане в дробовете е 0.6 микрограма. За цезий 137 - пак толкова.
Няма битов дозиметър, който да може да зафиксира тези смъртоносни количества цезий и полоний. А радиоактивния фон го формират космическите лъчи и естествените природни изотопи на калия, въглерода, урана и тория. Макар и радиоактивни, те не притежават радиотоксичност. Всичкият природен калий е радиоактивен. За милиони години еволюция нашият организъм се е приспособил към присъствието му. Неговото количество в организма ни е постоянно и колкото и банани да изядем, излишното ще изтече в тоалетната. Нищожното лъчене , което е в дози да ни убие при ядрена авария се губи в естествения фон и радиодозаторите не го фиксират. То се измерва в съвсем други единици, които показват колко разпад на изотопи произтича за единица време. Показателите на дозиметрите само показват как излетелите радиоактивни частици йонизират въздуха и за радиоактивното ЗАМЪРСЯВАНЕ на местността нищо не могат да ви кажат. Ако замърсяването е с убийствени за нас дози полоний 210 например, това няма да се отрази на фона, защото той изпуска само алфа частици , а те не участват във формирането на фона. Зафиксирането му ще стане само при такова замърсяване, че за нас вече няма значение колко е, не ни остава време дори да си напишем завещанието.
Всичко това се учи по физика още в училище.
Време за изводи.
Замърсяване от 1-5 кюри, което убива, няма да ви покаже нито един дозиметър с гайгеров брояч. При по-силно замърсяване броячът ще покаже няколко допълнителни микрорентгена. Радиационният фон е в норма! Вчера беше 10, днес е 18. Нищо кой знае какво! Пълни глупости! 18 е в нормата само ако е вчера е бил 18, и завчера, и преди месец. А ако преди ядрената авария е бил 10, а днес е 18 – грабвай децата и бягай от там! И ако властите ви говорят за нивото на фона, това е повод за всеобща паника. За разлика от вас властите знаят , че тук в норма ли е фонът или не е, в случая няма никакво значение. Цивилизованите страни дават информация за нивото на изотопите – йодът е толкова, цезият толкова в конкретни цифри. А щом при нас отгоре на всичко изключват и мониторинговите станции, страшната истина е : децата намирали се на това място в деня на аварията, няма да доживеят до пълнолетието си. Но това няма да бъде сега , а "после". Сега "радиационния фон е в норма". ________________________________________________________________________________ Андрей Шипилов®
Психосоматичната болка е специален вид физическа болка, причинена от психическото ни състояние. Нелекуваните емоции се впиват в тялото и по този начин засягат цялостното състояние на човека. Отрицателните емоции и отрицателните чувства имат различна енергийна честота от положителните. В резултат на това те могат да повредят органите, тъканите и клетките на тялото.
Когато се чувстваме емоционално балансирани, тялото ни отразява положителните чувства. Положителните емоции, като удовлетворение и удоволствие, освобождават положителни химически съединения в мозъка като серотонин или допамин, които карат тялото да се чувства добре.
За съжаление, важи и обратното. Когато се намираме в отрицателно емоционално състояние, то се проявява и чрез нашето тяло.
Например мозъкът ни започва токсично да увеличава нивата на кортизол, в случаите, когато сме изложени на продължителен физически, психически или емоционален стрес. Химията в мозъка ни води до физическо и емоционално прегаряне.
Физическите усещания, свързани с високите нива на кортизол са лесни за идентифициране при повечето хора, но емоционалният стрес може да се изразява по най-различни начини.
Много хора обикновено страдат хронично от емоционален стрес. Понякога дори не осъзнават, че са в небалансирано емоционално състояние, докато не започнат да изпитват физическа болка. Едва тогава започват да се мъчат да определят причината и източника.
Имате ли хронични главоболия или болки в гърба, толкова силни, че ви пречат да се движите? Вече сте опитали всички лекарства, но болката не изчезва? Може би търсите на грешно място.
Много видове болка са пряко свързани с нашите емоции. Веднага щом идентифицираме причината за болката, можем да започнем да се лекуваме отвътре.
Какво представлява психосоматичната болка?
Психосоматичната болка е нарушение, характеризиращо се с хронични физически симптоми, които нямат ясна причина и медицинско обяснение. Терминът „психо“ се отнася до нашето психическо състояние, а „сома“ се отнася до тялото.
В допълнение, думата болка идва от латинската дума poena, което означава „глоба“. Така че психосоматичната болка е специален вид физическа болка, причинена от нашето психическо състояние.
Нашето тяло буквално ни наказва за това, че го подлагаме на силен стрес.
Въпреки че отрицателните емоции не винаги възникват по наша вина, нашето тяло не прави разлика. Дългосрочното емоционално насилие или пренебрегване в детството може да се прояви под формата на хронична психосоматична болка, независимо от причината.
Дори незначителният емоционален стрес може да се прояви като болка в различни части на тялото. Болката може да продължи години и дори да се разпространи от една част на тялото в друга. Лекарите често не могат да намерят физическо обяснение или успешно фармакологично лечение на това състояние, защото те просто не съществуват.
Умът и тялото ни работят заедно. Емоционалната болка може директно да причини увреждане на нервите и физическа болка.
За щастие можем да използваме ума си, за да смекчим физическата болка. За да излекуваме тялото, трябва да идентифицираме и да излекуваме негативните емоции.
7 вида болка, които са пряко свързани с нашето емоционално състояние:
Главоболие и мигрена
Повечето хронични главоболия и мигрени са причинени от ежедневния стрес. Общото безпокойство също води до силно главоболие.
Потиснатите емоции предизвикват стрес – преди всичко тревожност, раздразнение, нервност или умора – увеличават напрежението на мускулите и разширяват кръвоносните съдове, което влошава хода на мигрената.
Периодичното главоболие може да бъде предизвикано от съпътстващи фактори. Например, забелязали ли сте, че главата започва да ви боли веднага щом съпругът, който ви тормози се върне вечер вкъщи? Или пулсиращата болка в челото се усилва, когато нарцистичният ви шеф се появи на работа?
Болка в областта на врата и раменете
Тъй като стресът се натрупва в ума и тялото, първото място, където обикновено се проявява физически, е по раменете и врата.
Хроничната болка в раменете и шията често символизира опит да „носите тежестта на целия свят“ на собствените си рамене или невъзможността да оставите човек или ситуация да останат в миналото.
Понякога се дължат и на нежеланието да простим на човек, който е важен за нас.
Болка в гърба
При болка в гърба много е важна областта на локализация. Болката в горната част на гърба може да ви подскаже, че не получавате искрена емоционална подкрепа от хората около вас.
Долната част на гърба често боли при хора, които са много загрижени за финансовото си положение.
Коремна болка
Емоционалният стрес създава хаос в нашата храносмилателна система. Продължителната депресия, безпокойството или пост-травматичният синдром могат да причинят синдром на раздразнените черва, пептична язва или общ чревен дискомфорт.
От емоционална гледна точка, много стомашни разстройства се появяват да ни кажат, че ни е невъзможно да „смелим“ човек или ситуация, с която сме принудени да се справим или да търпим, ситуация, от която по-скоро се страхуваме.
Това също означава, че е трудно да се справите с определен човек, чието поведение противоречи на вашите възгледи, навици или начин на живот.
Честите болки в корема също предполагат, че често умствено се критикувате иле се глезите, като се опитвате да се предпазите от дадено изпитание или стресова ситуация.
Менструални болки
Ако менструалната болка в жената стане много болезнена, причината за това може да е в нейните емоции.
Когато отказваме да приемем трудни или неприятни емоции, когато отричаме сянката на нашата личност или имаме отрицателни враждебни вярвания за себе си и ролята ни на жена, това може да се прояви в менструално разстройство, да причини ендометриоза и маточни болести.
Болка в крайниците
Болка или усещане за скованост в краката ви може да означава страх да продължите напред, да вземете важно решение. Възможно е и да означава, че живеете с усещане за потисничество, а също се появява когато смятате, че нямате към какво да се стремите. Такива болки често възникват, когато се опитвате да избегнете прехода от миналото към настоящето или не желаете да поемете към нещо ново.
Болката в коляното, липсата на гъвкавост или скованост на ставите могат да отразяват сковаността на вашето възприятие за бъдещето. Това се случва по-често при онези, които не искат да слушат нови идеи или например, да възприемат нов начин на живот.
Болката в ръцете може да символизира невъзможността за обработка и вземане на поука от някакво важно житейско преживяване.
Всички видове дифузни болки, включително фибромиалгия
Нашето тяло понякога натрупва дифузна болка на опорно-двигателния апарат като защитно средство, което да отклони ума ни от хронично емоционално потискане и дисбаланс.
Ако сте били диагностицирани със сходни болки и медицинското лечение не ви помага, опитайте се да направите по-задълбочена оценка на емоционалното си състояние.
3 начина да започнете лечение:
Психотерапия и групова терапия.
В продължение на дълъг период от време, отрицателните емоции могат да бъдат почувствани като „нормални“. Ако не знаете откъде да започнете, консултирането с терапевт, той ще ви помогне да определите областите, нуждаещи се от лечение.
Груповата терапия може да ви осигури динамична обратна връзка в безопасна среда, която също има важен терапевтичен ефект.
Упражнения
Много изследвания показват, че спортуването може да намали симптомите на тревожност, депресия и да помогне за постигане на по-балансирано емоционално състояние.
Комуникация и разбиране на емоциите
Когато потискаме емоциите си, това в крайна сметка води до психосоматични разстройства. Развитието на комуникационните умения може да ни помогне да изразим емоциите си по здравословен начин, за да спрем да създаваме ненужен стрес върху тялото си.
Ако се намирате в ситуация или в отношения, в които не можете открито да изразявате себе си или емоциите си, обмислете начини, по които можете да излезете от тези ситуации, за да започнете процеса на емоционално и физическо изцеление.
Емоциите ни често са пряко свързани с нашите физически заболявания. Като се научим да идентифицираме и управляваме емоционалното си състояние, ние ще можем да излекуваме нашето тяло – отвътре и отвън. _________________________________________________ Източник Читилище.ком
УЧЕНИ: ЦИКЛИЧНОТО ГЛАДУВАНЕ СЪЗДАВА ИЗЦЯЛО НОВА ИМУННА СИСТЕМА И ЛЕКУВА ПРИНЦИПНО НЕЛЕЧИМИ БОЛЕСТИ
Какво се случва, ако ключът към поддържането на жизнена имунна система е просто да не се храним в продължение на няколко дни два пъти годишно?
Учени-изследователи от Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис твърдят, че периодичното и продължително гладуване (да не се храним между два до четири последователни дни) не само защитава срещу поражения на имунната система, но и стимулира регенерацията – особено при пациенти със слаба и нарушена имунна система.
Валтер Лонго, професор по геронтология и биологични науки в колежа по геронтология USC Дейвис и директор на Институт по дълголетието USC, съпоставя ефектите на гладуването при мишки и хора, установявайки, че когато тези бозайници гладуват, броя на белите им кръвни клетки намалява.
Резултатът – телата им „рециклират“ старите имунни клетки и така предизвикват производство на нови, които да ги заменят.
Често – с течение на времето имунните клетки се износват и спират да функционират оптимално.
До скоро науката считаше, че не може да се направи много по въпроса с преодоляването на имунния дефицит, освен чрез процедурите със стволови клетки.
Но това най-ново изследване показва, че периодичните цикли на гладуване задействат регенеративен “ключ” в тялото, променяйки сигналните пътища за хемопоетичните стволови клетки (ХСК), които генерират кръвта и имунитета. „Нямаше как да предположим, че гладуването може да има такъв забележителен ефект за стимулиране на регенерацията на база на стволови клетки на хемопоетичната система“, заявява Лонго.
„Когато гладувате, организмът се опитва да пести енергия, и едно от нещата, които може да направи, за да я спести, е да рециклира много от имунните клетки, които вече не са необходими, и особено тези, които са повредени и износени. Това, което започнахме да забелязваме в изследванията на хора и животни, е че броят на белите кръвни клетки намалява при продължително гладуване. А когато започнете отново да се храните, кръвните клетки се възстановяват. Така започнахме да се питаме: Добре де, откъде идват?“
Освен всичко друго, периодичното гладуване може да помогне за възстановяване на автоимунни нарушения, включително и тези, които са предизвикани от ваксини. Докато изследването се фокусира основно върху пациенти на химиотерапия, чиито имунни системи буквално са опустошени от това смъртоносно, отровно лечение, резултатите от проучването се отнасят и за други – автоимунни заболявания.
Чрез предизвикване на производството на нови, здрави имунни клетки, гладуването може да помогне на хора, страдащи от заболявания, които медицината е обявила за нелечими.
Оказва се, че продължителното гладуване принуждава организма да използва запасите от глюкоза, мазнини и кетони, както и голяма част от наличните бели кръвни клетки.
Така на практика гладуването действа като детоксикация, изчиствайки старото и заменяйки го с новото.
Изследователите твърдят, че реалниятрезултат е формиране на изцяло нова имунна система.
Цикличното гладуване спомага за понижаването на нивата на ензима РКА – протеин киназа А, за който предишни изследвания доказаха, че укрепва регулирането на самовъзпроизвеждането и плурипотентността на стволовите клетки в допълнение към удължаване на дълголетието. Периодичното гладуване помага също и за ограничаване нивата на хормона IGF-1, фактор на растежа, който се свързва с остаряването, прогресиране на тумори и риск от рак. „РКА е ключов ген, който трябва да се изключи, за да могат стволовите клетки да преминат в регенеративен режим“, казва Лонго. „Това позволява на стволовите клетки да започнат пролифериране (новообразуване) и възстановяване на цялата система на организма. А добрата новина е, че по време на гладуването тялото се освобождава от елементите на системата, които са повредени, стари, или неефективни.
Ако започнете периодично гладуване и сте със силно повреден организъм от химиотерапия или стареене, цикличното гладуване буквално може да генерира изцяло нова имунна система“.
1.Лъженето променя мозъчната дейност. Емоционалните центрове в мозъка показват повишена активност, когато човек казва неистина (може би защото изпитваме неудобство, срам или страх когато лъжем). С времето, съответно с увеличаването на лъжите, тези центрове започват да работят по-слабо. Извод: Колкото повече лъжем - толкова по-лесно го правим.
2. Поведението по време на изпитание е по-добър показател за характера на човека. Когато се срещате с някой (с интимен интерес), не стойте в стерилната и рутинна среда на ресторанти или кафенета. Вместо това, идете заедно да карате каяк. Или пък преминете през друго изпитание. Владимир Висоцки пее горе-долу същото в прекрасната си песен "Песня о друге."
3. Силата на волята не е всемогъща. Вместо постоянно да изпитвате волята си или да търситe умишлено изкушения, с които да се борите, Ариели предлага друга, по-щадяща тактика: да се поставяте в ситуации, където е по-вероятно да избягваме срещата с проблемните изкушения.
4. Ценим повече нещата, които правим, отколкото нещата, които купуваме.
5. Възможно е да имате активен социален живот, без да се налага да се занимавате с дребнотемия. Как? Като още в началото на вечеря, парти или среща с приятели, просто им кажете, че такива теми не се допускат.
Съществуват 4 фундаментални метода, чрез които човек може да промени подсъзнанието си, пише клетъчният биолог, проф. д-р Брус Липтън.
Той е един от водещите учени на новото време, изучаващ революционната концепция на науката епигенетика. Книгата му БИОЛОГИЯ НА УБЕЖДЕНИЯТА е революционен труд в областта на Новата биология. Изводите от неговите изследвания изцяло променят разбиранията ни за живота. Те доказват, че ДНК не контролира биологичните процеси в тялото ни – напротив, тя се управлява от сигнали извън клетката, включително от енергийните послания, произтичащи от положителните или отрицателните ни мисли. Всички клетки в тялото ни се влияят от мислите ни – доказано! А Брус Липтън обяснява подробно молекулярните пътища, по които се случва това.
Мислите се превръщат в убеждения, а те – в навици. Начините по които реагираме на външни дразнения, се превръщат в сложни и утвърдени невронни пътеки, които се активират автоматично и управляват ежедневието ни несъзнавано от нас.
И тук стигаме до необходимостта да се изправим срещу вкоренените в подсъзнанието негативни убеждения, модели и утъпкани невронни пътища. И да ги променим и моделираме по начин, който ще доведе до благотворен ефект в начина по който преживяваме себе си, общуването си с хората, реализацията си, емоциите си – всеки ден.
Според д-р Липтън, начините за това са четири. Всички ние, пише той (да, включително ти, който четеш тези редове), можем лесно и безопасно да пренапишем ограничаващите ни подсъзнателни програми. Можем да го направим използвайки някой от тези четири фундаментални начина да инсталираме в подсъзнанието си нови модели на поведение:
Чрез хипноза.
Използвали сме вече този метод. Чрез него сме научили и написали в подсъзнанието си всички програми през първите 7 години от живота си. Не случайно говорим за тези толкова важни първи седем години. Защото в този период, съзнанието на детето е напълно отворено. То е буквално в хипнотично състояние. Мозъкът работи на делта и тета вълни, които са характерни за дълбок сън, дълбоко медитативно състояние, хипноза. Събитията, преживяванията, думите, впечатленията – се възприемат директно, буквално, и попиват дълбоко в подсъзнанието, формирайки първоначалните убеждения на детето за обкръжаващия свят и него самото.
Чрез повторение на случки, реакции, мисли, преживявания и създаване на навици.
Обичайният начин по който придобиваме подсъзнателни програми след възрастта от 7 години.
След съкрушително и психологически травматизиращо житейско преживяване.
Например ако човек е диагностициран със животозастрашаващо, терминално заболяване. Не са малко хората, които изцяло преобръщат живота си след подобно преживяване. То преобръща, променя и създава съвсем нови невронни връзки.
Чрез новаторските методи,
част от науката ЕНЕРГИЙНА ПСИХОЛОГИЯ, които моделират, променят, пренаписват подсъзнателните програми. Тези методи задействат възможностите на мозъка за супер-учене, позволявайки деструктивните подсъзнателни програми да бъдат променени в рамките на минути.
Методите на енергийната психология са нежни, безопасни, интуитивни. За разлика от хипнозата, човек е в пълно съзнание, осъзнавайки и контролирайки процеса. Използвайки холистичен подход, с енергийната психология активираме ключови енергийни меридиани в тялото чрез потупване, като паралелно с това използваме и психотерапевтичен подход, изцелявайки травматични преживявания. Енергийната психология с лекота и категоричност открива онези скрити ключови убеждения, превърнали се в подсъзнателни програми, управлявайки ежедневието ни. И с още по-впечатляваща сила ги променя и пренаписва. Резултатите се разгръщат дни, седмици и месеци след това. И те са ясни и забележими.
И както казва Карл Досън, друг бележит съвременен терапевт, създател на метода от Енергийната психология “Пренареждане на Матрицата”: Ако трябва да дам някакъв съвет, той би бил: Работете с подсъзнанието си, за да промените системата си от убеждения. Ако не с ТЕС и Матрицата, то намерете друга терапия, друг метод. Но това което е ключово, е системата ни от убеждения. И с нея може да се работи само на ниво подсъзнание. Иначе промените към които се стремим, все ще ни убягват, или ще се реализират само частично.
1. Когато се смее група хора, всеки инстинктивно гледа този, който му е най-симпатичен (или когото би искал да смята за близък човек) 2. Когато се налага да правиш нещо особено отговорно или изискващо концентрация, с една дума това, което обикновено ни кара да сме нервни, струва си да пробваме да дъвчим дъвка или да хапнем нещо. Това обикновено се асоциира на подсъзнателно ниво с усещането за безопасност, понеже обикновено ние ядем, когато нищо не ни заплашва. 3. Ако някой ни е ядосан, а при това успеем да съхраним спокойствие, то гневът, вероятно, от това само ще се изостри. Обаче по-късно този човек ще го е срам от поведението му. 4. Ако на зададения въпрос човек отговаря само частично, или прекалено уклончиво, не си струва да препитвате. По-добре просто тихо да го погледнете в очите. Той, най-вероятно ще разбере, че този отговор не е удовлетворил събеседника и ще продължи да говори. 5. Изражението на лицето може да е не само следствие от чувства, но и да предизвиква същите тези чувства. Обратната връзка работи практически безотказно, така че жалаещите да се чувстват щастливи трябва да се усмихват колкото може по-често и широко. 6. По-добре да не използваме в речта или писма такива фрази като "аз мисля" или "на мен ми се струва". Те се подразбират, обаче придават на думите оттенък на неувереност. 7.Преди важно интервю е полезно да си представим, че с интервюиращия ни свързва с интервюиращия далечно приятелство. От нас самите почти винаги зависи как ще възприемаме ситуацията и нашето спокойствие и непринуденост могат да се предават на събеседника. 8. Ако успеем да се накараме искрено да се радваме на срещата с някой, при следващата среща този човек също ще се радва да ни види. (Между другото кучетата постоянно правят този номер). 9. Хората са склонни да се съгласяват на по-малка услуга след като са ни отказали голяма. 10. Много от нас са присъствали на събрание, в ситуация, когато са имали основания да очакват остра и неприятна критика от някого. При подобни обстоятелства е най-добре да седнете до този човек. Практиката показва, че той ще изгуби намерението си да атакува, или поне ще е по-мек. 11. Повечето хора не различават великолепието от обикновената самоувереност. Ако се научим с целия си вид да демонстрираме увереност, хората ще ги влече към нас. 12. Добър съвет за тези, които работят в сферата на обслужването: струва си да закачите огледало зад гърба си. Хората ще започнат да се държат много по-коректно, нали на никой не му харесва да се вижда раздразнен и зъл. 13. Много полезна практика - да забелязваме цвета на очите на човек при запознанство. Той неосъзнато ще почувства силна симпатия към нас впоследствие на по-продължителния визуален контакт. 14. Отивайки на първа среща, разумно е да заведеш партньора на някое увлекателно място. Впоследствие положителните емоции от тази среща ще се асоциират с теб.
Знаете ли какво е Блаженство? А ганджа? И още - грас, джанка, джинджифил, жожоба, коз, Марийка, масур, Мери Джейн, трева? Сигурно сте чували джоинт? Или поне канабис.
Това са имената на марихуаната, която вече всеки 12-годишен хлапак може да си намери покрай училището, на което вие плащате да наеме бодигардове. Сбърках, не 12-годишен, а 10- , 9-годишен хлапак. Един масур върви 2-3 лева, пуши се колективно, поне от 2 ма души. Значи парите за закуска стигат.
А може би сте чували, че има повик от група либерално настроени интелектуалци за “освобождаване” на режима носене на наказателна отговорност при тревата – т.е. пушенето на канабис да не се смята за преследвано от закона деяние. Защото и със заплахи и без, тия дето пушат, пак щели да си пушат. И ако се легализира джойнтът, даже щели да пушат по-малко. Възможно е в това да има доза истина, такава дискусия се води в различни европейски страни, но ако вашето дете вече пуши трева, а със сигурност му се е случило да опита поне веднаж (статистическите данни са потресаващи), надали ще сте настроени толкова свободно. В такива случаи важи американския цинизъм ”Едно е да се бориш за правата на негрите, съвсем друго е да дадеш дъщеря си за жена на негър”.
Системата за печелене на пари превръща вредите на канабиса в преимущества, а политическият чадър над пласьорите се представя като институционално безсилие за справянето на проблема.
Какви са обаче последствията от пушенето на трева?
Д-р Марк Джонсън, специалист по заболяванията на дихателните органи в кралската болница в Глазгоу, доказва, че в резултат на пушенето на марихуана се забелязва така наречения “синдром на изчезващите дробове”. Това е определена разновидност на емфизема, която разяжда белия дроб, покривайки го с огромни кисти, наречени “гигантски мехури”. Тези мехури пречат на нормалната дейност на алвеолите и в резултат на това белите дробове се разрушават. А след като се нарушава дихателната функция на един организъм за какво здраве може да се говори? Нарушенията в дишането водят до нарушения на окислителните процеси, оттам – намаляване на мозъчната ефективност, настъпват сърдечни и чернодробни проблеми и проблеми в целия организъм. Установено е също, че изпушването на 1-2 цигари марихуана дневно е равно на изпушването на 20 тютюневи цигари. Бостънският медицински център изнесе данни, че пушенето на марихуана повишава 5 пъти риска от сърдечен пристъп. Според медиците, тези които пушат канабис се подлагат на изключително голям риск, тъй като вдишват дълбоко дима и го задържат по-дълго време. В сравнение с тютюна марихуаната съдържа няколко пъти повече катран!
Марихуаната (и по-скоро делта-9-тетрахидроканабинол, съдържащ се в нея) изключва действието на един вид клетки на черния дроб, наречени макрофаги. А черният дроб е нашата “химическа лаборатория”. Метаболите на марихуаната остават в белите дробове за период от осем месеца, след прекратяване на пушенето и докато са там имунната система на дробовете може да бъде засегната.
Важно е да се знае, че при мъжете марихуаната уврежда половата система, като се разваля качеството на спермата. Открита е и връзка между намаляването на нивото на тестостерон при мъжете, употребяващи канабис. Смята се също, че марихуаната има пръст в спадането на раждаемостта. Изследвания в САЩ показват, че когато човек достигне юношество, неговото желание за действие и работа нараства, но това не се случва с тийнейджърите, които редовно пушат марихуана.
Установено е също, че при хора, употребили марихуана, е възможно да се наблюдава забавяне на времето за реакция. Което само по себе си показва че съвсем не е безопасно да се шофира, под въздействието й, или пък да се върши някоя друга работа със съответните рискове.
Когато тревата се превърне в смисъл на живот, очевидно започва да страда умственото и емоционалното здраве на човека, така че моралният аспект не може да бъде изключен от кръга поражения на тази дрога, кой знае защо наричана “лека”. При увредите, които канабисът причинява, названия като “лека” или “мека” дрога са откровен търговски цинизъм, просто начин младите и неукрепнали психически и физически същества да паднат лесно в “зеления капан”.
Какво е значението на канабиса от хомеопатична гледна точка. Страхувам се, че то ще нараства все повече. Известно е, че солта, която стои всекидневно на трапезата ни е едно от най-големите хомеопатични лекарства – това е Натрум муриатикум. Същото се отнася и за захарта – лекарството е Сакарум, и за шоколада, и за млякото...
Веществата, които най-често употребяваме и с които най-често прекаляваме са и най-разпространените ни хомеопатични лекарства. При изключителната употреба на канабиса днес, той нявярно ще се превърне в полихрест.
Бих искала да представя на вниманието ви два показателни случая.
Момиче на 20 години. Довежда я приятелят й, с когото живее вече на семейни начала. Консултацията е уговорена от майка й, която се тревожи, че дъщеря й не може да излезе нито за миг сама на улицата. Страхува се, че ще и стане лошо, че нещо може да й се случи на улицата… Че ако й се допишка няма къде да отиде – а е започнала да уринира много често. Не може да излезе на балкона – на 3-я етаж, защото я е страх да не падне. Изпитва пристъпи на паника и всякакви необосновани страхове. Беше преживяла лична драма. Предишният й приятел, с когото е живяла две години я е малтретирал. Разделили са се, сега е с нов си приятел (този, който я чакаше в колата си долу), казва че не е лудо влюбена в него, но той е добър човек и я обича и така ще забрави предишнат си връзка. Момичето е откровено, отворено, но когато започне да говори за страховете си става нервна и сякаш преживява всичко в момента. Нямаше нужда да я питам дали обича сладко, защото картината на Аргентум нитрикум беше толкова ясна, че не се колебах нито за миг. Каква радост – задаваш 5-6 въпроса, лекарството ти става ясно от вратата … Направо в десятката.
Дадох Аргентум нитрикум 1 М. Пет минути след приема на лекарството тя се поотпусна, каза, че се чувства по-добре, обади се по GSM-а на приятеля да дойде да я вземе и отпраши. Както винаги, казах да ми се обади по телефона след седмица, за да видя как работи лекарството.
Обади се още на 4-я ден. Беше много разтревожена. Два дни е била добре, но от вчера се чувства много зле, много напрегната. Извиках я, обясних и, че това е лечебна криза и трябва да бъде по-търпелива, дадох й една доза плацебо, тя се почувства по-добре и пак се разбрахме да се чуем след седмица.
Отново не изтрая седмица. Пак се беше влошила след няколко дни. Повторих плацебото и й казах да дойде след седмица. Опитвах се да печеля време за Аргентум нитрикум. И започвах да се ядосвам – толкова ясна картина, а лекарството не работи. Т.е. започва да работи – и до никъде. И на третата седмица я извиках да си говорим отново – беше ми дошла идеята за канабис. Тя е от това поколение, което не може да не е пушила марихуана. Започнах отдалеко да й обяснявам, че ако случайно в някоя ученическа компания е попаднала в среда, в която са пушили марихуана, това може да пречи на лекарството да действа пълноценно. Просто не исках да я питам директно – ти дърпала ли си джоинт. А тя, в стила на Аргентум нитрикум си каза всичко. Още първия път, когато опитала канабис (на 15 години!) припаднала. Решила, че това се дължи на ниското качество на тревата и когато пак й предложили, отново опитала – и отново припаднала. След няколко безуспешни опита, слава богу се отказала – разбрала, че това не е за нея. (Само, моля те, не казвай на майка ми.)
Тогава реших да й дам Канабис индика 200 С. И бинго. Тя се почувства добре и няколко месеца не се обади. След това имаше релапс, получи отново Канабис 200 С и повече не е търсила помощ. Неотдавна роди момиченце и е прекрасна майка.
Защо не повторих Аргентум нитрикум? Смятам, че пациентката е била много чувствителна към марихуаната, тя е припадала след нея и появилите се по-късно страхове от припадък на улицата, от падане (от високо) са резултат от интоксикацията с канабис. Картината беше на Аргентум нитрикум, но причината беше Канабис.
И вторият случай:
23-годишен младеж, с гнойни пъпки по лицето, които са се появили отскоро. Идва в остро състояние – синузит , който се облекчава с конституционалното му лекарство Ликоподиум. Обнадежден от въздействието на хомеопатията, момчето иска да се опита да се откаже от цигарите. А е пропушил отново, защото има проблеми вкъщи. Баща му си има любовница и майка му, към която е много привързан, е силно травмирана. Иска да се откаже от цигарите и по финансови причини. Но от време на време може да изпуши някоя и друга цигара с джоинт и ми развива теорията, че човек се пристраства към цигарите, но не и към джоинта. Той е лека дрога, не води към желание за хероин и други подобни, въобще много е хубаво от време на време да се отпуснеш с тревата. Например веднаж на месеца или на две седмици.
Дадох му една доза Канабис индика 200 С и едно шишенце с Авенасатива – майчина тинктура – с указанието всеки път, когато му се допуши, да си капне в устата няколко капки от билката.
След един месец ми се обади, да ми каже, че е намалил рязко цигарите, пуши по 2-3. Подължи само на Авена сатива. След няколко месеца отказа цигарите напълно. Твърди, че от 6 месеца не е пушил и джоинт.
Разбира се, бързам да подчертая, че това е един от идеалните случаи – хората много трудно се освобождават от зависимостите. Но момчето имаше силна мотивация да се откаже от цигарите и с помощта на хомеопатията го направи. Имала съм и други, не така успешни случаи на хора, които са идвали с определено желание да откажат цигарите. А понякога това е ставало като съпътсващо “забърсване”. Неотдавна една пациентка с хипотиреоидоза, лекувана с Каустикум (лекарство, което е далече от завсимостите!) ми съобщи, че не само е спряла Ел тироксина (Т3 и Т 4 са влезли в норма), но и престанала да пуши… Къде го удряш, къде се пука…
Преди повече от 5 години бях на семинара на един гръцки хомеопат, д-р Тцанцакис – тогава той сподели своя опит с Канабис индика. И няколко пъти повтори – не забравяйте да питате пациентите си дали не са пушили трева. Това беше добър урок и мисля, че помогна и на много от моите пациенти да получат облекчение на страданията си.
Оказва се, че не е така просто с ваксинациите – разобличаваща австралийска дисертация
В Австралия е защитена дисертация, критично разглеждаща правителствената ваксинационна програма и настояваща за изменението ѝ.
Австралийска аспирантка предизвика смут в медицинските среди, като написа дисертация за грешките в правителствената ваксинационна програма и фармацевтичната промишленост. За голямо неудоволствие на медицинското статукво, университетът е одобрил текста на дисертацията ѝ. Така Judy Wilyman, виден деятел на антиваксинационното движение, неотдавна придоби титлата „Доктор по философия“ (Ph.D.).
Защитниците на детската ваксинопрофилактика реагираха като ужилени и предложиха на университета Wollongong да преразгледа своята позиция по утвърждаване на дисертацията. Университетът не промени позицията си, понеже разглежданите хипотези в дисертацията на Wilyman са „извънредно оправдани“. При това университетът преразгледа други дисертации, които са одобрени за защита, но не и тази.
В своята дисертация Judy Wilyman, която е движеща сила на организацията „Решения и избор за ваксиниране“, доказва, че международните организации като Световната здравна организация (СЗО), са в мащабен сговор с фармацевтичната промишленост за насърчаване на ваксинациите.
Тя представи дисертацията си в края на миналата година, правейки заключение, че австралийската имунизационна политика не е резултат от независима експертиза, а се базира на натиска от страна на фармацевтичната индустрия на СЗО.
Различните изследователи и деятели в областта на общественото здравеопазване не признаха резултатите на този научен труд, който е защитен в Института „Училище за хуманитарни науки“ на горепосочения университет. Оттук идва и искането академичният съвет на университета отново да преразгледа положенията, изтъкнати на защитата. До този момент университетът отказва да удовлетвори каквито и да е искания за преразглеждане.
Ето и основните положения на дисертацията на Wilyman: 1. Не съществува обективен надзор на противопоказанията или оценка на ефикасността от ваксинирането на населението, което би дало важни данни за последствията от ваксинирането.
2. СЗО няма никакво отношение към международната общност и контролът над СЗО се осъществява изхождайки от интересите на големи корпорации и Световната банка.
3. Не съществуват потвърдени научни доказателства, че заболяванията, за които се препоръчват ваксини, представляват сериозна заплаха за болшинството от австралийските деца.
4. В рекламната кампании на ваксината против рака на маточната шийка бяха неправилно представени рисковете от инфектиране с човешки папилома вирус и заболеваемостта от рак на шийката на матката при жените от различни държави. Това е направено съзнателно, за да се създаде пазар, на който да се продаде ваксината.
5. Пандемията на „свински грип“ през 2009 беше обявена от комисия от СЗО, която е свързана с фармацевтичните компании, които се борят за огромни печалби.
Във вълната на порицание, която в момента заля Judy Wilyman и университета Wollongong, поразява това, че нито един критик не е в състояние аргументирано да оспори положенията, изтъкнати от Willyman.
Вместо това критиците се опитват да очернят репутацията на Willyman, като я наричат "антиваксинална луда" и да очернят репутацията на университета.
Тези 7 изключително прости и лаконични правила съдържат в себе си разковничето на щастливия и хармоничен живот. Опитайте се да ги следвате и резултатът няма да закъснее.
1. Чистота на ръцете Не взимай нищо чуждо и нищо излишно. Ненужните вещи, които притежаваш, дай на някой, който се нуждае от тях.
2. Чистота на слуха Не слушай злобни, придирчиви и уплашени хора. Изгради около себе си щит за сплетни, сквернословия и празни и безсмислени разговори.
3. Чистота на очите Пази очите си от злобата, ненавистта и греха.
4. Чистота на устата Не бъди многословен и сквернословен. Не забравяй, че мълчанието е злато.
5. Чистота на тялото и облеклото Бъди спретнат и чист. Все пак винаги посрещат по дрехите.
6. Чистота на мислите Освободи се от негативните мисли и злите помисли. Не се самосъжалявай. 7. Чистота на сърцето Не пренебрегвай своите душевни пориви. Обичай без да очакваш нищо в замяна. Научи се да изпитваш щастие.
Повечето хора днес са с твърдото убеждение, че здравето им изцяло лежи на съвестта на лекарите. А учените отдавна са доказали, че човешкото здраве само в 7% от случаите зависи от здравеопазването. То зависи преди всичко от храненето и от правилния начин на живот. Здравето на всеки човек зависи само от него. Много лекари се опитват да убедят хората, че витамините и други природни вещества – са един вид връщане към Средновековието. Насърчават пациентите да се съгласяват на опасни и скъпи операции. Хората позволяват на фармацевтичната промишленост да разпространява невярна информация за предполагаемите странични ефекти на естествените вещества и да поставя под въпрос тяхното полезно действие. Подобно объркване в общественото съзнание – не е случайно, то преднамерено се използва от фармацевтичната индустрия и други групи с общи интереси. Чрез манипулиране на масовото съзнание, тези групи скриват от хората истинските причини за тяхното здраве и болести. Създава се невярна зависимост от фармацевтичната индустрия, която ограбва хората, лишавайки ги от отговорността за собственото им здраве. Поради тази зависимост се създават необходимите условия за развитие и просперитета на бизнеса за милиарди, който съществува поради болестите. Фармацевтичната индустрия контролира обществото. Също така нейните интереси контролират медицинските изследвания. Всички професии, които са свързани със здравето, те поставят в зависимост. Фармацевтичните компании за да запазят господстващото си положение, манипулират медиите и законите. В хода на мащабни рекламни компании в медиите, те създават така наречените "димни завеси", които крият истинските интереси на фармацевтичната индустрия. Според фармацевтични компании, те са заинтересовани от премахването на болестите. Само че е вярно точно обратното – те се опитват да запазват болестите за да се разшири пазарът на лекарства. Фармацевтичният пазар се разраства бързо в световен мащаб. През последните 30 години фармацевтичните компании по печалба са надвишили доходите на всички други индустрии с около 500%. Такива печалби, по един или друг начин, се плащат от милиони хора. Оказва се, че бизнесът с болестите е най-печелившият бизнес в света. Римската църква преди 500 години печели милиарди от продажбата на индулгенции на вярващите за така наречените "ключове за портите на рая." След известно време схемата за измама, а заедно с нея и силата на църквата, се срина. Същият модел на измама днес използва и фармацевтичната промишленост. Тя се опитва да продаде "ключове за здраве" на милиони хора, и прибира милиарди долари, като създава само илюзията, че е много заинтересована да поддържат здравето им. Фармацевтичните компании се интересуват главно от увеличаване на печалбите си. А това може да се постигне само чрез увеличаване на количеството на продажбите. Производителите активно убеждават хората, че те страдат от някаква болест. А самите пациенти или чрез лекари купуват лекарства, които фармацевтите им налагат. Европейските фармацевтични компании харчат два пъти повече пари за маркетинг, отколкото за изследвания. В света годишно се произвеждат около 5 милиона различни видове лекарства. Продажбата на тези лекарства носи на фармацевтичните компании повече от един трилион долара приходи годишно. Във Франция стана известна книгата "Черното досие на синтетичните лекарства" от Луи Броуер. Въз основа на неопровержими доказателства Броуер доказва, че съвременната медицина се управлява от група всемогъщи олигарси, която е начело на големите химически и фармацевтични компании. Те избират желаните състави от политици, правителства и ръководители на лечебни заведения. В книгата си Брауър прави зашеметяващ извод – лидерите на фармацевтичната промишленост, химическата промишленост и селското стопанство са в заговор, в резултат на което е организиран истински геноцид. Колкото повече хора се разболяват, толкова по-процъфтяващ е бизнеса на олигарсите, които управляват западната медицина. Според Световната здравна организация за лечение на всички заболявания биха били достатъчни и 150-200 лекарства. А в оборот във всяка страна от ЕС са 10 000 лекарства, които носят съмнителна полза, а често са и вредни. Премахването или лечение на всяка една болест може да доведе до спад от няколко милиарда долара на пазара на фармацевтичните фирми. Фармацевтичният бизнес в цялата история на света е довел до смъртта на много повече хора, отколкото всички световни войни взети заедно. В основата си лекарствата са от синтетични произход. Нито едно от тези лекарства не елиминира напълно заболяването. Всички те се фокусират върху симптомите на болестта, премахвайки или снижавайки ги, и по никакъв начин не елиминират проблемите, свързани с причината за настъпването им. Лекарствени препарати имат страничен ефект от 70% и само 30% - лечебен. Смъртните случаи от тези нежелани реакции са на четвъртото място след рак, инсулти и инфаркти. Освен това, причината за десетки заболявания са само лекарствата. Почти 80% от заболяванията, от които хората се разболяват сега, нямат абсолютно никаква причина. Хората по природа не трябва да боледуват от ендокринни, сърдечно-съдови, кожни заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат. Те са причинени от липсата в организма на витамини и хранителни вещества. Ето защо натуралните витамини са несъвместими с фармацевтичния бизнес на корпорациите, които основават дейността си на "експлоатация на заболяванията." Тъй като това са естествени вещество и не може да бъда патентовани, по този начин те не могат да носят значителна доходност. На фармацевтичната промишленост е изгодно да има все повече болни хора, и болестите да стават хронични. Това им гарантира по-нататъшното развитие и просперитет на фармацевтичния пазар.
_____________________________________________ автор:Андрей Н. Петров
Човек се учи, докато е жив. Това не е точно процес на натрупване на знания. Това е процес на взаимодействие с околната среда. При този процес осъзнаваме на какво вече му е отминало времето. Всяка „истина“ има „срок на годност“. Идва моментът, когато разбираме, че вече вредим, ако използваме старото. Ако не го разберем, превръщаме нещата в догма. Този момент на разбиране може да е болезнен понякога. Хубаво е да знаем, че каквото сме правили преди, е било най-доброто, което е можело да се направи. Смисълът е, че личното и обществено развитието ни дават предимства. Възможността да грабнем новото и следвайки вътрешните си усещания да направим нещо за децата си. Това е двустранен процес. Новото при родителите стимулира децата, а стимулираното дете е стимул за родителите. Получава се, ако родителите приемат, че са проводникът на доброто за децата си. Което добро не зависи само от тях, а е един многостранен процес, който идва отвсякъде. Тогава пропуските се превръщат в предимство, защото всяко нещо, което е осъзнато и прието, може да се развива към по-добро.
1. Недостатъчна любов
Това, че човек е щастлив, не означава, че животът му е лесен. Обикновено се оказва, че много лесният живот води до депресии и пристрастявания. Не е задължително децата ни винаги да са доволни от нас, защото любовта също си има двете проявления. Едно нещо може да хареса на детето, а другото да не му хареса. Разбирате, че детето може да е недоволно, ако му попречите да пипне гореща печка. И в двата случая то ще усети намерението ви. Ако вие го стимулирате с любов и ограничавате с любов, то ще ви усети и без думи, и без обяснения. Ако се опитвате да му налагате стереотипи, то ще протестира и тези протести не са случайни. Те се опитват да ни научат на нещо. Детето има нужда от граници, за да се развива. От самата генетика (Хюман Дизайн) идва фактът, че финансовият успех се проявява при наличие на ограничения, а ние искаме децата ни да са материално успешни. Всъщност искаме децата ни да са свободни като това може да се прояви и като материален успех, а всяка свобода се получава при осъзнаване и приемане на ограниченията, което ни позволява да работим с тях по успешен за нас начин. От познанията за системите е известно, че една система може да се разширява, само ако са й поставени граници. Искаме все пак децата ни да са защитени и сами да знаят да се защитават. Учим ги да бъдат самите себе си, а част от това е да отстояват себе си. Но всичко това направено с любов, разбиране и отчитане на всяка ситуация като различна. Различните типове деца е нуждаят от различен начин на възпитание и грижа. Едни могат да решават бързо на момента, а други вземат решенията в продължение на дни и това е коректно за всяко от тях. Едни могат доста време да прекарват сами, а други винаги ги виждаме в компания. Обикновено общият почин е да хомогенизираме хората и всяко „отклонение“ да искаме да го коригираме, а това просто може да израз на индивидуалната същност. Потръпвам при мисълта за вредата, която носи продължаващото използване на препоръките на д-р Спок. Например буквално казва, че трябва едномесечното кърмаче да се откаже от нощното хранене. И ако то плаче, да се остави да плаче до 30 минути, а ако продължава да плаче неутешимо (точната дума използвана в книгата му), то да му се даде топла вода и ако след това продължава да плаче неутешимо още (още) 30 минути, да се нахртани. Точно този подход създава у бебето убеждение, че не е обичано, че не може да разчита на света, че светът е неприятно място и това предизвиква у него като порасне ограничения да се свързва, ограничения да си позволява хубави неща. Това е много често явление, което е чест проблем при фамилните констелации. Другото, което твърди д-р Спок е, че е нормално родителите да очакват децата им с „готовност да възприемат техните принципи и идеали“. Давам този пример, защото това е доста разпространо схващане. Но времената на това схващане просто отминаха. Вижте следващата илюстрация. Тя е пример какво се получава всъщност. Най-голямата любов, която можем да дадем на децата си, е да ги научим да бъдат себе си. Да следват собствените си идеали и принципи. А те от раждането си имат вътре в себе си механизма как да намерят и изразяват собствените си принципи. Също да им помогнем да изразят себе си, така че да намерят най-доброто свое място в обществото. Децата нищо не дължат на родителите си освен признанието, че са получили живот от тях. Те могат да благодарят за това нещо като създадат свои собствени деца.
2. Третиране на децата, като че те се различават по възможности от възрастните
Когато се роди малкият човек, веднага носи в себе си целия свой потенциал, който може да разгърне през живота си. Родителите си мислят, че бебето е непълноценно, защото още няма говорни и моторни умения. Но то още от раждането си, в гените си, носи всичко необходимо в перфектната форма. Още от раждането си повлиява на живота на цялото семейство и това всеки родител го е усетил. Можем да го оставим да разгърне собствените си способните, а не да го караме да развива чужди за него такива.
3. Не им даваме време и възможност да се проявят
Обикновено се притесняваме, че децата не се справят добре в някоя област или в някое умение. Ако погледнем честно, ще видим, че по някакъв начин ние сме натрапили тези области и занятия и очакваме перфектни резултати. Най-доброто, което можем да направим, е да ги оставим да се проявят и да им позволим да се изявят в това, което им харесва и което им се отдава. Много лесно ще го забележим. Децата го умеят „по рождение“, а и много им харесват тези занимания. Можем да им осигурим разнообразна среда и занярия, за да видим кои са техните. В противен случай ще намразят натрапените занимания и като пораснат може да се примиряват с натрапена работа и да не си позволяват нещата, които им харесват.
4. Храним ги, както храним себе си
Виждали сте дете хранено с лъжичка. Понякога то плюе храната, а хранещият го я обира с лъжичка и се опитва да я натика в устата му. То продължава да плюе и битката продължава. Децата ни са различни от нас, което означава, че могат да обичат съвсем различни храни и да не обичат вашите. Това не е просто въпрос на обичане. Ако детето отказва точно тази храна, това означава, че тя е нездравослона за него поне в този момент. Това, че яде еднообразна храна, че се храни, когато избере във времето, че яде предимно вечер, че обича да пие много вода и по време на хранене, че си дава дни на намалено хранене, че обича да говори, докато се храни и т.н. може да са съвсем коректни за него неща, които най-добре подхождат на генетиката му. Натрапеният хранителен режим може да доведе до затлъстване, проблеми с обмяната на веществата и до не-дохранване. Да, до не-дохранване. Уж разнообразният и питателен режим, който си мислим, че сме му осигурили, може просто да не съответства на нуждите му.
5. Желаем бързо да пораснат и да достигнат зрелост
Порастването и зрелостта не зависят от количеството обучения, учене, занятия и поучения от страна на родителите. Колкото и да бързаме и да искаме детето ни да се „изяви“, вътрешните промени в него не могат да настъпят по план. Промените у децата зависят от тяхното си вътрешно развитие и от това доколко им позволяваме да следват правилната за тях среда и занимания. Нямаме контрол над този процес, а и самите деца не могат да предизвикат всякога у себе си желани промени в срок, дори ако се стараят да го постигнат. Само биват травмирани, ако има натиск от страна на родители и учители за това. Също така съвременният човек е част от еволюция, за която е много важно осъзнаването, развиването на съзнанието. За това се иска време и затова ние живеем толкова дълго – средна продължителност на живота 84 години. Процесите на съзряване са по-бавни, защото са по-сложни, действителността е по-сложна, развиваме нови модели на осъзнаване и развитие на съзнанието. Съвременният човек започва наистина да се отделя от семейството около 29-годишната си възраст, а напълно е съзрял доста по-късно. Повлияни от историите за дядовци и баби оженили се на 15 години, ние натискаме нашите деца да се женат на двадесет и няколко години, да имат фиксирана работа, да имат апартамент и т.н. Децата, защото това са още деца, се женят, забиват се в кофти за тях професии, страдат, развеждат се и натрупват ограничаващи връзки, песимизъм и заболявания. Всичко ще дойде при тях в правилния момент, ако им позволим да следват себе си.
6. Заблудата, че децата ни приличат или че трябва да приличат на нас
За това казах няколко думи, когато говорехме за любовта, но всичко е свързано с любовта. Децата ни реално генетично приличат повече на бабите и дядовците си. Нашата роля е да ги отгледаме по най-добрия за тях, а не за нас начин. Аз ви гарантирам, че ако успеете да направите това нещо и видите децата си самостоятелни, успяващи и щастливи, ще изпитвате огромно удовлетворение. Огромно удовлетворение не само заради тях, а най-вече заради самите вас, които сте успели да направите това нещо и това ще е огромно ваше постижение в живота ви. Нашите убеждения и принципи не си заслужават, за да жертваме живота на децата си заради тях. Още преди 15 години започнах да осъзнавам, че това, че някой е прав, няма никакво значение. Правотата не носи по-добро качество на живот, а само страданието да я защитаваме.
7. Превъзнасянето на децата ни
Нищо не може да се сравни като потенциал с коректното възприемане на реалността. Ако подценяваме децата си, им нанасяме вреда, Но също вреда нанасяме като ги надценяваме и прехвалваме. Това е един от първите здравословни уроци, който можем да им демонстрираме най-вече с личен пример. Приемането на реалността, такава каквато е, защото това е начинът да живеем успешно в света и да изразяваме същността си в него.
8. Считаме ги за наша принадлежност
Най-честото оправдание при грубо отношение (във всичките му степени) на родител към дете е „ами то си е мое“. Обикновено си мислим, че може да се разпореждаме напълно с децата. Всеки човек изживява живота си в три направления: животът в семейството, индивидуалният (прекаран насаме) живот и колективните преживявания с хора извън семейството. Това, което носи най-вече осъзнаване, развитие и истински духовни преживявания, са индивидуалният и колективният живот. Жизнено важно за детето е да прекарва достатъчно време насаме, доколкото го влече и да прекарва достатъчно време с приятели и други хора, доколкото го влече. Излишно е да говоря, че креативността се проявява обикновено като дълбоко лично преживяване, а интеграцията в обществото и социалните маниери носят по-скоро успех. Тук основният въпрос е, че това са начините за развиване на съзнанието, за развиване на човечеството, че даже и за усъвършенстване на структурите за колективна сигурност като здравеопазване, социално осигуряване, контрол на престъпността и т.н.
9. Щастливи родители – щастливи деца
Чували сме ги тези думи: “Аз не бях щастлив/а, цял живот бутах, но ще направя всичко децата ми да са щастливи. Ще направя това и онова. Ще ги науча на това и онова”. Няма как да стане по този начин. Най-добре можем да помогнем като се погрижим за себе си и дадем пример с личното си щастие.
Обикновено завършвам с „Обичайте Себе Си!“
Обичайте Себе Си, а начин това да се изрази е като дадем любов на децата си!
В продължение на няколко седмици мой събрат монах преподаваше медитация в нов строго охраняван затвор близо до Пърт. Малцината затворници се отнасяли се отнасяли с уважение към монаха. В края на една от срещите те започнали да го разпитват за начина на живот в будиския манастир. - Всяка сутрин ставаме в 4.00ч. - разказал той. - Понякога е много студено, защото в стаите няма отопление. Храним се само веднъж на ден, като всичко е смесено в една купа. Следобед и вечер не ядем нищо. Никакъв секс и алкохол, разбира се. Нито телевизия, радио и музика. Никога не гледаме филми, нито спортуваме. Говорим малко, работим здраво и през свободното си време седим с кръстосани крака и наблюдаваме дишането си. Спим на пода. Затворниците били същисани от спартанската суровост на монашеския живот. В сравнение с него техният затвор бил като петзвезден хотел. Всъщност един от затворниците толкова се притеснил за техния приятел монах, че забравил къде се намира и рекъл: - Животът във вашият манастир е ужасен. Защо не дойдеш при нас? Монахът ми каза, че всички в стаята щели да се пръснат от смях. Както и аз като ми разказа случката. После дълбоко се замислих. Вярно е, че в манастира животът е много суров и от най-строгият затвор за престъпници; и все пак мнозина идват по собствена воля и се чувстват щастливи тук. Докато много други искат да избягат от добре обзаведеният затвор и се чувстват нещастни там. Защо? Защото нашите монаси искат да бъдат в манастира, а затворниците не искат да бъдат в затвора. Ето къде е разликата. Където и да се намирате, в каквито и удобства да живеете, това място е затвор за вас, ако не искате да сте там. Това е истинският смисъл на думата „затвор“- всяка ситуация в която не желаете да се намирате. Ако работите нещо, което не желаете да работите, значи сте в затвор. Ако сте се обвързали с нежелана връзка, също сте в затвор. Ако сте болни и вашето тяло ви причинява болка и страдание,то също е затвор за вас. Как тогава да избягате от многобройните затвори на живота? Лесно е. Просто променете възприятието си за ситуацията, в която се намирате, и пожелайте да бъдете в нея. Като промените възприятието си за работата, връзката или болното си тяло и приемете ситуацията, вместо да я отхвърляте, вече няма да се чувствате като в затвор. Ако сте удовлетворени, че се намирате там където сте, вие сте свободни. Свободата означава да чувстваш удовлетворение, че си там където си. Затворът означава да искаш да бъдеш някъде другаде. Свободният свят е светът какъвто го възприема вътрешно удовлетвореният човек. Истинската свобода е свобода от желанията, а не свобода на желанията.
